Дълъг път извървяхме към Европа и НАТО – от треперещата

 

Дълъг път извървяхме към Европа и НАТО – от треперещата брадичка и сълзите на Соломон Паси до тромавата, само че твърда походка през днешния ден на Теменужка Петкова. Соломон Паси в миналото плачеше не от наслада за НАТО, а от наслада за себе си. Теменужка Петкова през днешния ден стъпваше бодро и рапортуваше в Брюксел не за нас, а за себе си. 

Референдумът беше отритнат – това не е правилно. 

Референдумът не беше видян – и това не е правилно. 

Днес беше отритнат и не беше видян държавният ни глава. След това, което направиха с него през днешния ден, той на следващия ден към този момент би трябвало да подаде оставка. Но няма да го направи. Няма да го направи, тъй като доста рядко, когато кажеш А, имаш сили да стигнеш Я.      

Обръщението му след отхвърлянето на референдума не е задоволително изрично, меко е, в него Наталия Киселова надали не е жертва на други партии и някак си излиза, че той си е приключил работата. никаква работа не е приключил, щом работата не е доведена до дъно. А до дъно значи той да подаде оставка и да предложи на хората вид за деяние. Ролята на съблазнен и зарязан не подхожда на българския народ. Вече не.

Искат да ни смачкат – като тъничък асфалт, като остаряла плява, като безсилна тревичка, като кокалче, огризано от мравки. 

Колко бързо взе да тече времето тези дни. Светкавично. Няма съмнения, няма експертизи, няма лигавене. Има единствено сълзи в очите на Соломон Паси и твърда походка на Теменужка Петкова. И цялостен медиен гнет.

Има един израз, който през днешния ден се прокрадна два-три пъти в речите на ръководещите – ПЪЛЕН МАНДАТ. Те щели да изкарат четиригодишен цялостен мандат. Това е техният референдум и те през днешния ден гласоподаваха ЗА идващите четири години. 

Представете си единствено, че желаят да ви смъкват от мерцедеса, да ви лишат от секретарки, от облаги, от резиденции, от пътувания, от рушвети. Представете си го единствено това и ще разберете за какво референдумът е като болест за тях. 

Разболяват се от мисълта, че някакви си индивиди, някакъв си бай Асан и вуйна Пена могат да решат нещо, което да ги смъкна от мерцедесите. 

Те не бръснат президента, та ще бръснат нас. След като ни затвориха устата и ни завързаха очите и ръцете в името на европейския ни път, ще ни откъснат главите като на пилета. 

Гледах ги днеска господа ръководещите и не знам за какво ми се наби обликът на Станислав Балабанов. И внезапно – както го гледах, си го показах като балон, който по едно и също време желае да е на земята, а от дълго време се е изгубил в облаците. Това е нашата политика – балон в облаците.

Разбрах, че в Съединените американски щати имало бизнес да се дават кокошки чартърен. Дават ти избран брой кокошки, гледаш ги на моравата си, те ти снасят яйца и ти ядеш екологични яйца от кокошки чартърен. Не ги гледаш непрестанно тия кокошки, ами ги вземаш единствено за известно време. 

В това ни трансфораха – в кокошки чартърен. И не стига, че ни скачат непрестанно по гърбовете като разгонени гневни петли и ни скубят перушината, ами желаят и да снасяме яйца с по два жълтъка. Единият жълтък – за светлото бъдеще, а другият жълтък – за още по светлото бъдеще. 

Управлява ни хунта, за която не е никакъв проблем да показа преврата, който извърши, като положително и вярно дело. 

Искате ли да бъдете кокошки чартърен? Аз – не. 

Николай Милчев